Вълновото запояване остава основният процес за сглобяване на-отвори, а флюсът е неговият невъзпят фактор. Химията изглежда ясна-прилагане на реактивна среда за премахване на оксидите и насърчаване на намокрянето-но разликата между теоретичното разбиране и реалността на производствения етаж е мястото, където повечето инженери изгарят. Буквално, понякога, когато остатъкът от флюса се запали, защото някой е пренебрегнал отчитането на специфичното тегло в продължение на три последователни дни.

Фундаменталната грешка, която всеки прави първи
Проверих може би четиридесет линии за вълново запояване през годините. Моделът е потискащо последователен: операторите се фокусират върху съда за спояване. Температура, време на престой, височина на вълната, скорост на конвейера-те привличат внимание, защото се виждат. Станцията за поток стои нагоре по течението, върши работата си тихо и никой не мисли за това, докато дефектите не се появят.
Ето какво става. Една линия върви прекрасно в продължение на седмици. След това мостовете се увеличават. Или намокрянето се влошава на подложките ENIG. Инженерът настройва параметрите на вълната. Не помага. Регулира предварителното загряване. Все още нищо. Три дни по-късно някой най-накрая проверява потока и открива, че работи при 0,78 специфично тегло вместо 0,82. Активните съставки се изпаряват. Те преследваха призраци в грешната част на линията.
Flux не е материал "задай и забрави".
Пяна срещу спрей: Дебатът, който няма да умре
Системите за образуване на пяна съществуват завинаги. Порест камък или тръба създава мехурчета, PCB преминава през главата на пяната, потокът се пренася. просто. Евтин за поддръжка. Работи.
Проблемът е в последователността. Размерът на клетката от пяна варира в зависимост от вискозитета на потока, който се променя с температурата, която варира през деня. Сутрешното производство протича различно от следобедното. Понеделник различен от петък-особено ако смяната през уикенда не е покрила флуксатора и половината разтворител се е изпарил.
Флусирането със спрей разреши повечето от тези главоболия. Атомизираните капчици се отлагат равномерно. Можете да програмирате различни модели на пръскане за различни продукти. Отпадъците намаляват драстично, защото нанасяте точно това, което е необходимо, вместо да се надявате пяната да влезе в контакт навсякъде, където трябва.
Но-и това е важно-системите за пръскане се провалят по начини, по които системите с пяна не го правят. Запушванията на дюзите са очевидният проблем. По-малко очевидният проблем е отклонението на модела. Дюза за пръскане, която е 15% разградена, все още пръска. Просто пръска зле. Визуално покритието изглежда добре. Дефектите се появяват три станции надолу по течението при проверка. Виждал съм съоръжения да работят с влошени модели на пръскане в продължение на седмици, защото никой нямаше референтно изображение как всъщност изглежда правилното пръскане.
Пяната е по-прощаваща на пренебрегването. Спрей възнаграждава усърдието.

Манията за специфичната гравитация (и защо е оправдана)
Повечето спецификации на потока изискват ежедневни проверки на специфичното тегло. Някои съоръжения приемат това като бюрократична проверка-на кутии. Тези съоръжения имат проблеми с добива.
Мотивите са ясни. Flux е разтвор на активни съставки в разтворител-обикновено базиран на алкохол-за VOC-съвместими формулировки, въпреки че все още съществуват по-стари системи с изопропанол. Разтворителят се изпарява. Активните съставки не. С промяната на концентрацията се променя и представянето.
Твърде разреден: неадекватно отстраняване на оксида, лошо омокряне, студени споени съединения, които изглеждат приемливо, но се провалят при термичен цикъл.
Твърде концентриран: прекомерен остатък, потенциална корозия под конформно покритие, този лепкав филм, от който QA се оплаква.
Приемливата лента е по-тясна, отколкото повечето хора предполагат. Спецификация, която гласи „0,80-0,85 SG“ не означава, че 0,80 и 0,85 са еднакво приемливи. Производителят оптимизира формулировката при специфична концентрация - вероятно около 0,82 или 0,83 - и диапазонът представлява допустимо отклонение, а не целеви зони.
Едно съоръжение, с което работих, начерта техните показания за специфична гравитация спрямо-добива при първо преминаване. Корелацията беше поразителна. Доходността достигна своя връх при 0,825 SG и спадна измеримо над ±0,015. Бяха работили някъде от 0,79 до 0,86 в зависимост от това кой е проверил и кога. Затягането на този единствен параметър подобри броя им с шест процента.
Шест процента. От правилното отчитане на хидрометър.
Количеството на покритие, за което никой не е съгласен
Попитайте петима доставчици на флюс колко материал трябва да се депозира върху една дъска и ще получите пет различни отговора. Спецификациите съществуват-обикновено 200-600 микрограма на квадратен сантиметър за не-чисти, по-високи за водо-разтворими – но измерването на действителното отлагане не е тривиално.
Методът на претегляне работи. Претеглете дъската. Flux it. Претеглете отново. Изчислете въз основа на повърхността. Принципно точно. На практика дъската започва да абсорбира влага от въздуха в момента, в който я поставите на кантара. Влажността въвежда грешка. Самият поток се изпарява. Вашето измерване улавя моментна снимка на движеща се цел.
Тестовата хартия Flux предлага бърза визуална справка. Промяната на цвета показва покритие. Но това е качествено, а не количествено. Добър за проверка дали потокът е достигнал определена област. По-малко добър за контрол на процеса.
Какво всъщност има значение: долната страна на дъската трябва да показва пълно, равномерно покритие на потока без събиране и сухи петна. Ако можете да видите различни шарки на капчици върху-напръсканата повърхност, нещо не е наред-или налягането е твърде високо, разстоянието е грешно, или вискозитетът на потока се е променил. Целта е равномерна лека влажност.

Предварително загряване: където химията на потока и топлинната физика се сблъскват
Зоната за предварително нагряване служи за множество цели и активирането на потока е само една от тях. Намаляване на напрежението на компонентите,{1}}отвеждане на влагата, намален термичен шок при вълната-всички законни причини за предварително загряване. Но потокът изисква специално внимание.
Повечето флюс формули се активират между 80-120 градуса. Под този диапазон отстраняването на оксида е непълно. Над него вие изгаряте активни съставки, преди да могат да подействат. Сладката точка варира в зависимост от химията, но температурата на горната дъска от 100-110 градуса в края на предварителното загряване обикновено дава добри резултати с обичайните формулировки без почистване.
Разположението на термодвойката има значение. Инженерите измерват горната температура, защото това е лесно. Но долната страна-където флюсът действително влиза в контакт с припой-е по-гореща поради директно излагане на нагревателни елементи. Табло, което отчита 105 градуса отгоре, може да бъде 130 градуса отдолу. Това е твърде горещо за много химикали на потока. Активите са изчезнали преди вълната.
Никога не съм виждал това документирано в спецификация на процеса. Всеки измерва горната част. Всеки приема, че дъното следва пропорционално. Често не става, особено при многослойни платки с неравномерно разпределение на масата.
Водоразтворимият{0}}капан
Водо{0}}разтворимият флюс има едно огромно предимство: активност. Химията е агресивна. Отстраняването на оксида е цялостно. Намокрянето е отлично. Резултатите изглеждат красиви.
Уловката-и това е значителна уловка-е, че абсолютно трябва да го почистите. Водо{3}}разтворимият остатък е хигроскопичен и проводим. Оставете го на дъската, изложете го на всякаква влажност и създавате електрохимични клетки в съседни следи. Следва корозия. Провалите следват това.
Някои асемблери разбират това по трудния начин. Пускат водо-разтворим флюс, защото намокрянето е по-добро, след което пропускат почистването, защото дъските „изглеждат добре“. Шест месеца по-късно започват полеви повреди. Дотогава проследяването на първопричината изисква съдебномедицински анализ. Производствените записи може дори вече да не съществуват.
Ако не можете да почиствате-наистина чисто, с валидирани процеси на измиване и тестване за йонно замърсяване-не използвайте-водоразтворим флюс. Увеличаването на производителността не си струва риска за надеждността.
No-Clean: компромисът, който всеки приема
Съвременните не{0}}чисти формули представляват инженерен компромис. Активността е достатъчна за повечето приложения, без да се изисква почистване след -процеса. Остатъците са предназначени да бъдат доброкачествени-не-проводими, не-корозивни, козметично приемливи.
„Проектиран да бъде доброкачествен“ върши много работа в това изречение.
Не{0}}поведението на чисти остатъци зависи от изпълнението на процеса. Правилното предварително загряване активира флюса напълно и остатъкът се полимеризира в стабилен, твърд филм. Недостатъчното предварително загряване оставя активните съставки нереагирали. Тези остатъци остават лепкави. Те привличат замърсяване. Под конформно покритие те причиняват неуспехи на адхезията и мехурчета.
Появата на остатъка ви казва нещо. Леко кехлибарено и сухо: вероятно добре. Бяло и кристално: непълна реакция, вероятно проблем с предварително загряване. Мокър или лепкав след 24 часа: определено е проблем.
Някои спецификации позволяват видими остатъци. Други не го правят. Знайте какво приема вашият клиент, преди да започнете производството, а не след отхвърлянето на качеството.

Халогенният въпрос
Флюсовете,-съдържащи халогениди, се активират агресивно и овлажняват красиво. Те също не отговарят на повечето спецификации за-висока надеждност. Автомобилната, аерокосмическата, медицинската -тези сектори до голяма степен забраняват халогените поради проблеми с корозията.
Прагът на измерване има значение. „Без-халогени“ не означава нула халиди. Това означава под границите на откриване на J-STD-004, обикновено 0,05% тегловни за хлор и бром. Някои формулировки, означени без халогени, технически съдържат следи от халогени; те са точно под прага за отчитане.
За потребителската електроника това обикновено няма значение. За автомобилната електроника, за която се очаква да оцелее петнадесет години в среди-под предния капак, това може да стане. Разбирането къде ще завърши вашият продукт определя колко параноичен трябва да бъдете относно химията на потока.
Когато всичко се провали: Диагностична логика
Появява се мост. Подозирате флукс. Но дефектът има множество възможни причини.
Първо проверете очевидното. Промени ли се нещо? Нов поток поток? Настройка на оператора? Екологична промяна? Тези въпроси звучат елементарно. Те улавят 60% от проблемите.
След това изолирайте приноса на потока. Прокарайте дъска само през флюс-без излагане на вълни. Разгледайте покритието. Дори? Завършено? Има ли голи места, където подложката не е получила флюс? Голите петна предсказват лошо намокряне с неудобна точност.
Ако покритието изглежда добро, измерете количеството на отлагането и специфичното тегло. В рамките на спецификацията? Продължете към проверката на предварителното загряване.
Ако покритието изглежда добре, количеството изглежда добре, специфичното тегло изглежда добре и предварителното загряване изглежда добре-потокът вероятно не е вашият проблем. Потърсете другаде. Динамика на вълната, замърсена спойка, проблеми с повърхността на платката. Спрете да преследвате потока и да губите време.
Дисциплината е да се знае кога изследването на потока е завършено и да се премине към други променливи.
Поддръжка: Скучната част, която има значение
Подмяната на пръскащата дюза следва график, а не подход „когато изглежда зле“. На всеки 500-1000 часа работа, в зависимост от химичния състав на потока и работните условия. Киселинните състави разграждат дюзите по-бързо.
Пяна камъни запушват. Порьозността намалява. Височината на пяната пада постепенно, толкова постепенно, че ежедневният оператор не забелязва. От време на време сравнявайте с нов камък. Разликата може да ви изненада.
Тръбите се втвърдяват с времето. Износване на диафрагмите на помпата. Филтрите се насищат. Нищо от това не е интересно да се говори. Всичко това влияе върху това дали системата за поток доставя това, което вашият процес очаква.
Последни мисли, такива каквито са
Техниката Flux не е бляскава. Това не прави търговските публикации. Никой не гради кариера като е "експертът по потока". Но ефективността на вълновото запояване зависи повече от контрола на потока, отколкото повечето производствени екипи признават.
Техниките сами по себе си не са сложни: следете специфичното тегло, поддържайте оборудването, проверявайте покритието, съгласувайте химията с изискванията на приложението, не пропускайте проверката на предварителното загряване. Прости неща. Трудността е да го правиш постоянно, ден след ден, когато има натиск да се пускат повече дъски и по-малко, за да се провери хидрометърът.
Всяка -вълнова линия за запояване с висока производителност, която съм виждал, имаше едно общо нещо. Някой притежаваше процеса на потока. Не като странично задължение. Като основна отговорност. Тази собственост направи разликата.
